Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2014 17:21 - Да намеришъ смислена работа по съвесть
Автор: sokoli Категория: Други   
Прочетен: 1353 Коментари: 0 Гласове:
1



...и да се задържишъ на нея въ днешно време е много трудно, почти невъзможно е. Чета автобиографията на Елтимиръ. Ми той толкова е билъ способенъ, че на всякъде е заработвалъ, като че е следвалъ специално за тази длъжностъ. Обаче заради това че е билъ себе си, и гонели са го отъ всякъде. Голямо мъчение е било кога налагало се е да прожектира съветски филми. Некви го провокирали и залепилъ на стената въ киното следния плакатъ “Прожектираните филми не винаги съвпадат с политическите убеждения на киномеханика”. Азъ не съмъ толкова оправничева като него. Но и на мене неспокойна ми е съвестьта на всяко работно място къде съмъ била. Колкото да се старя да намеря чиста работа, такава просто няма. Все трябва да се прави някакъвъ компромисъ съ съвестьта. Въ операта като художникъ изпълнитель работя отъ дете. Привлякоха ме йероглифите кои изписваха, назначенините тогава на щатъ четирима художника. Готвеше се суперъ продукцията Аида. И като видяха че ме бива, довериха ми се. Работихъ на равно съ тяхъ още няколко постановки за удоволствие, не за заплата. По късно започнахъ на граждански договоръ и до сега кога ме повикатъ има хлябъ. Много дълго се задържахъ, цяло чудо е, въпреки че не съмъ удобна за валстьта. На трудовъ договоръ бяхъ само месецъ въ операта, че нареждене е било спуснато да съкратятъ щатната бройка за художникъ. Но отъ после, кога заминахъ за София работно място бе открито. Колегата ми бе добъръ човекъ, назначиха го и работеше въ операта докато отсъствахъ отъ Бургасъ. Бяхъ се прибрла вече и единъ день колегата ми каза “Айде азъ ще напускамъ, идвай на мое място да работишъ” “Защо ще напускашъ? Стой си, трудно е безъ работа!” му отговорихъ. Следъ време той си отиде отъ този святъ. Извикаха ме на граждански отново въ операта, но за постоянна работа нямаше бройка. Случайно ли се разминавамъ съ постоянната работа, или деликатно някой нарежда да не бъда назначена? Пакъ съмъ благодарна, че на граждански ме викатъ. Но не всяка оперета, или опера, въ коя участвамъ удобрявамъ, защото види се (кой може да види), че още 18-19 векъ, ако не и по рано, евреите малко, по малко завладяватъ изкуството и чрезъ него незабележимо и хитро налагатъ пъклените си античовешки влияния, имащи за целъ да изкоренятъ човешкото въ Човека. Хитро и лукаво са действали. На пръвъ погледъ идеите са възвишени, но средъ духовното, прокарватъ капчица отрова, която да активира ниските страсти. Средъ възвишеностьта коя предразполага човека и отваря вратите му на възприемчивостьта, звучи вариететна музичка, и високо вдигнали полите си, размахватъ се бедрата до небесата, така че да отклонятъ душата на Човека от естеството й, и вместо да копнее да запали и поддържа Семейниятъ огънь, да се запеилее по празни бенгалски фойерверки и силиконови радости. Внушаватъ му да признае евреите за богоизбрани, да имъ се довери и се остави въ ръцете на управлението имъ. Да е “толерантенъ” къмъ престъпленията на циганите. Още тогава явно планирали са точно циганите, да имъ служатъ за оръжие за изтребване и ликвидиране на омразните имъ народи. Ако на времето бе прозвучала днешната чалга, хората щяха да възнегодуватъ. За това евреите са действали постепенно. Тези невинни вариатетни музички са си изиграли ролята.Те именно предразполагатъ човечеството да възприеме следващите празнодуховни изкуства, кои съ всяка година ставатъ все по античовешки. И хората забравятъ съкровището си, наследството отъ Дедите си, небесните си заложби и естество. И ето дойде време кога целия святъ се е превърналъ въ Содомъ и Гоморъ. На всякъде разголени... И ето вместо въ Божий святъ живеемъ въ публиченъ домъ. Кога е било това?! И човечеството загива именно поради това, че всеки ако и да чувства и вижда Истината, прави някакъвъ компромисъ макаръ и малъкъ съ съвестьта си. Ето на, и азъ... Но нали трябва и материално да съществувамъ, рекохъ малъкъ е компромиса. Ако не са тези малки изключения, работата въ операта, като цяло си е смислена. Има си и хубави заглавия неопетнени отъ еврейте и работата ми е разнообразна и влагамъ сърце въ нея. На фона на повечето работни дейности кои са празни и убийственно агресивни, като художникъ дизаинъ на реклами, или работа по хотели ресторанти, банки, работата ми е направо повече отъ прекрасна. Не съмъ писала плакати като Елти, споделяла съмъ само вижданията си съ някои хора. Сменила съмъ много работи по трудовъ договоръ. Преди никога не бяха ме гонели. Просто заплатите ми бяха много ниски, или компромисите съ съвестьта натежаваха и сама напускахъ, местихъ се отъ едно на друго населено място, докато се завърнахъ въ родния си край, където вече отъ две работни места по трудовъ договоръ ме изгониха. На едната работа бяхъ куриеръ където съвестьта ме глождеше. Взимахъ отъ общината и съда писма, носехъ ги въ офиса, разпределяхъ и обработвахъ ги. Ми писмата са разни напомняния за дълговте кои людете дължатъ на държавата-мафия. Съ документи и подписи се отчитахъ предъ съда и общината, за всяко писънце, че е получено. Системата е таквази, че невъзможно е ни едно писмо да се изуби. И все подхърляхъ на колежките, че ако съ тази прецизностъ се следяха парите на държавната хазна, така че левъ да не изпадне, ехеее... И понеже палците ми бяха заболели отъ работата въ операта и за да мога по бързо и по безблезнено да се справямъ, измислихъ нова система за обработването на писмата, съ която съ малки изключения успявахъ на време да си свърша задачите. Колежките ми бяха добри, но странна съмъ била въ техните очи. И възнегодуваха. Толкозъ години са работели по единъ методъ, идва някаква си, и нарушава имъ стереотипа. Но крайниятъ резултатъ на работата ми бе същиятъ като на колежките ми. Боляха ме ръцете, палците сгънати. Бе ме грижа какво ще правя, ако и останалите ми пръстите откажатъ да ми служатъ. Отстояхъ си на моето. Те се примириха. Минусъ, ми е че закъснявамъ. Бе постижение за мене че почти не закъснявахъ, случваше съ да окъснея най много до 10 минути, но после при разнасянето на писмата наваксвахъ съ бягане. Веднъжъ закъсняхъ по сериозно, че бяхъ загубила съзнание отъ ниска захаръ. Защо ли шефката искаше да напусна, не разбрахъ. Тя все пакъ бе добра и съ добро ме изпрати. Останали безъ мене въ последствие до нощите са работили. Дугата ми работа бе по сърце. Работихъ въ т.н. ЦНСТ , въ новосъздаденъ детски домъ за деца съ умствено и физическо изоставане. Азъ съмъ нестандартна и неволите човешки не ме отблъскватъ, а напротивъ. Вярвахъ че тамъ всяко едно дете е като Хурса съ меките крака, чиито слабостъ го провокирала да открие леарството. Отлялъ си железни крака и от тамъ на сетне таланта си отдалъ на алпите и на хората. Та и тези децата недоразвити, вярвам че иматъ призвание и предимство предъ всички насъ «нормални хора» и това именно скрито качество имахъ нагласа да търся. Да, намерихъ Радостьта: Те въпреки че си няматъ нищо, някои даже не могатъ да вървятъ и да се обслужватъ сами, богати са. Иматъ това което ние нямаме. Радость иматъ, постоянна радость. Ние се радваме кога има причина за радость, а кога нямаме причина, не се радваме и извънаредно много енергия хабимъ. А те иматъ светлината въ себе си независимо отъ обстоятелствата. Но и на тази работа нещо ме пртесняваше. Преди да я почна сънувахъ.... не е за разказване. Някви гадни изроди правиха нещо съ мозъците на хората, кръвь, кръвъ... потресаващо. Мислихъ дали не е свързанъ съня ми съ новата работа. Очаквахъ всичко, но имахъ сърце да съмъ съ децата и не се поколебахъ да започна. Смущаваше ме факта че парите идватъ отъ европейския. Че какъ така без никаква користъ ли ги даватъ? Много се хвали европейския. И отъ вътре и отъ вънъ дома, инициалите му на всякъде присъстватъ. Всяка мебелъ, че дори и ел. уреди задължително трябва да са съ еврейски... европейски етикети. Нали идеята била тези домове да се доближатъ до семейната среда. Кой ще си лепне евро етикетъ у дома? И по соц време никой не си слагаше портрета на сталин и живков у дома. Даже и въ домовете за сираци мисля че портретите на тези изчадия не са присъствали. Най много да са били въ дирекцията и въ коридора. Кога е било портретите на сталин и живков да са залепени на всяка мебелъ и уредъ? Ей това ме смущаваше. Смущаваше ме че не мога въ дома да внедря грижа за детето коя е въ естеството на семейството, защото всяко нещо се диктуваше естественно отъ който дава парите. Всяка моя идея коя давахъ не се приемаше, като напримеръ искахъ да бера и нося коприва, че децата да ядатъ по силна храна. Не може. Всяка храна коя идва отъ вънъ тряба да има специално разрешение. Стараехъ се човешкото да вложа въ дома поне чрезъ усмивка коя раздавахъ на децата. Но какъ, защо... ето че изгонена бяхъ и отъ тази работа. Тя шефката ми мисля че е добра. Просто притиснали са я нея. И тя до последно е търсила начинъ какъ да ме остави на работа и какъ да не ме уволни дисциплинарно. Искала е поне на граждански договоръ да ме остави, или като чистачъ, но не е могла. Извика ме при заместникъ кметицата, която ми каза че е имало оплаквания докладни отъ страна на колежките и трябало да си подамъ молба за напускане, за да не ме уволнятъ дисциплинарно. Казахъ си какво мисля, казахъ си че чувствамъ си мястото тамъ, защото децата ме искатъ и иматъ нужда отъ моята утеха. Даже написахъ и азъ докладна въ коя да се защитя, но кой да чете. "Ти искашъ, но колежките ти не те искатъ" Бяха думите на кметицата. И противъ волята си, написахъ си молбата. А колежките говорятъ, че вече не издържатъ и ще напускатъ. А азъ коя искамъ да остана ме изгониха. Сега си спомнямъ първото обвинение към менъ бе клевета. Децата не бяха пристигнали. Азъ миехъ залата и помолихъ колежките ако не гледатъ телевизия да изключатъ или сменятъ програмата че агресивни са рекламите. На което получихъ отговоръ "Ми ти като не можешъ да траешъ рекламите, какъ ще издържишъ на шума на децата?" Опитахъ се да имъ обясня че шумотевиците отъ децата и рекламите са различни неща. Говорихъ имъ за рекламите че умишлено бъркатъ въ психиката на хората и именно това не трая. Може да имъ се е видяло твърде странно. Угодиха ми все пакъ и пуснаха Българска народна музика. Много се зарадвахъ заподскачахъ, завъртяхъ се около стирката съ която михъ. Но божественната музика трае само минути. Една гъркиня се изказа че не можела да я понася и айде пакъ на рекламите. Като обявиха време за почивка всички се събраха на телевизията и ме поканиха. Отказахъ и димъ да ме няма далече отъ телевизията, въ коридорите, тамъ засвирихъ на свирката си. И следъ време директорката ми казва че съмъ се цепила отъ колектива и се притеснява какъ ще работя, че ще е опасно за децата. Искахъ да се конкретизира. И тя каза че съмъ била изоставила колежките по време на работа и съмъ отишла да свиря. Кой и докладвалъ, не зная. Звучи много несериозно, но истината бе че не по време на работа, а по време на почивка се отцепихъ. Отъ тогава ми се лепна етикет: човекътъ който не може да работи въ колективъ. Имамъ си минуси, не съмъ съвършенна, но отъ тогава отъ тази клевета започнаха да се сипятъ обвинения и съ поводъ и безъ поводъ къмъ мене. Имаше някои колежки дето се опитаха да ме защитятъ, но и те за да не загубятъ работата си преминаха отъ къмъ страната на тълпата. И сега последно като бяхъ на работа всички колежки се показаха добри къмъ мене, за да се разделимъ съ добро, само тази гъркинята злостна къмъ мене, злостно ме обвинява толозъ може.... Да, усмихната съмъ я виждала само кога се забавлява на вицове и майтапи, както и въ ресторанта кога бяхме. Презъ другото време, чудела съмъ се какъ може да е съ толкова студенъ погледъ и намръщена. На децата въ мое присъствие не съмъ я видяла да се усмихне. Нищо чудно отъ нея да е тръгнала клеветата. Каква ли е причината пъкъ тя да се държи така. Сигурно и е криво, че не е познала Любовьта. А дечицата са небесни същества. Толкова любвеобилни и искренни. Ходихъ да ги почерпя съ торта за рожденния си день. През друго време не е разрешено да имъ се носи. Че я направихъ съ медъ, лимонъ, истинско кисело мляко и много ядки, че да е витаминозна. Те питатъ, защо съмъ ги напуснала искатъ да съмъ при тяхъ. Играхме. Че имъ посвирихъ за първи пътъ съ свирчицата. (На самото имъ посрещане искахъ да имъ посвиря, не ми бе разрешено, после работата ми бе толкова обемна, че не се намери време за свирене) А те очички звездички, че сложиха ръце на кръста, че заподскачаха като за ръченица. Айде... и още една, и още една мелодия. Трябваше да вървя, че време бе за лягане. По късно срещнахъ една жена коя малко ги усеща нещата съ свръхсетивата си. Пита ме какъ е работата. Казахъ й, че съмъ напуснала. А тя ”О, знамъ, знамъ те са те изгонили, защото си по различна. По скоро единъ човекъ е задействалъ и объркалъ нещата противъ тебе.» Когато и споделихъ за гъркинята, тя направи гримасъ присви се като при самоотбрана, размаха ръце и каза «Ммммм гъркиня... не ми говори. Знамъ ги азъ гъркините...»
Такова е положението на почти всеки който иска съвестьта да му е чиста. Просто няма работа. Или се съгласявашъ съ печата на звяра, за да имашъ работа, или не го приемашъ и съответно безъ доходи оставашъ. Има и трета възможностъ. Сплотяването. Да бихме могли Българите да създадемъ не виртуални връзки помежду си. Да помислимъ и задействаме въ цялостъ и общностъ да работимъ за прехраната си... На общности да обработваме Земята и сами да се хранимъ отъ нея. Азъ опитахъ на малкото земя коя имаме да сея. Но за всяка моя дейностъ съмъ жестоко критикувана отъ собствената си майка. «Това е моя земя и азъ ще се рапореждамъ съ нея» Вече няколко пъти се случва ужъ неволно да ми окосятъ лимеца. Къде да отида някъде въ планината ли да го сея? Не съмъ само азъ въ това безизходно положение. Нека да узрее съзнанието, че Българите да започнемъ лека, по лека да се обединяваме, и нека отидемъ въ Планината, тамъ да строиме селища и да обработваме земята, да развиваме занаяти, да се защитаваме взаимно. Трудно е въ планината, но въ цивилизацията, въ тъмната система, оцеляването ни става все по невъзможно.

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sokoli
Категория: Други
Прочетен: 548598
Постинги: 191
Коментари: 330
Гласове: 353
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031