Постинг
04.04.2009 01:36 -
Защо не споделям вече в блога си
5. анонимен - Светла - Какво стана
01.02 11:05 Защо замря този красив блог?
8. анонимен - Ей, защо си изостави блога?
03.04 15:36 Защо не споделяш вече нищо? http://sokoli.blog.bg/viewpost.php?id=270426
Човек не може постоянно да отдава, не може до безкрайност да издишва, защото идва момент когато ще трябва да приема. А може би това ще се нарече спад, почивка или просто мързел. При народните хора имаме две напред, една (обрат) назад. Това е нормално в житейският ни ход. Но понякога човек твърде много се зацикля, та не иска да тръгне. Това обикновено се случва в момент когато трябва да премине през вратата на Смъртта, но за това пък никой не го насиля. Просто нужно е човек да узрее за да пожелае да направи крачката сам и така след смъртта, ще се сдобие с Живота. (само да не тълкува някой думите ми буквално)
От време на време си правя интернетска диета, за да не забравя да живея на живо, че виртуалният живот изяжда от този простичкият, обикновен живот в който се общува пряко. Даже мисля си, че ние съвременниците постепенно ставаме жертва на интернетнаркомания. Хубаво е да си служи човек с интeрнета, но с мярка.
Сега си търся малкият свят, който ме заобикаля, близките човеци, чрез който се сглобява пъзела на цялата Вселена. И ако успея да си огрея моето малко място, ще имам сила и за блога си.
Следващ постинг
Предишен постинг