Преди има няма две години ми се случи нещо особено. Бях на опашка за хляб в частна фурна. Миришеше приятно. Атмосферата беше топла, топлината  - уют за душата. Един човек  каза: „Дайте ми един хубав хляб, да не е някой лош.” На обществени  места не обичам да говоря и да приковавам вниманието върху себе си, но този път съвсем спонтанно се отрони от устата ми дума. Казах, че няма лош хляб. С това ми изричане се случи нещо вълшебно. Топлият въздух се раздвижи по особен начин. Не, не беше въздуха, същества летяха, бяха чули имената си, които неосъзнато призовах.  Раздвижеха се и очите на хората, погледнаха ме, но слава Богу не се спряха на мен, ами се отправиха към посоката на летящите същности. „Наистина няма лош хляб” – отговори хлебарят неоткъсваики поглед от небето. Разбрах, че думите, които изрекох не бяха мои, а на призоваваща огнена Сфера. И така  аз отлепих  и полетях към посоката на тези топли думи, за да размишлявам върху тях. И до ден днешен търся какво е значението им.

 Но естествено тъй като човек всичко слага на кантар и преценка, така и аз подложих на проверка тези огнени думи. Вярно ли е, че няма лош хляб. Ами когато, е стар, твърде стар и корав, как ще го ядеш? Не стават ли тогава най-вкусните попарки, с чай или мляко и малко сиренце. А ако хлябът е мухлясал? Първата реакция е да го изхвърля. Едно движение само траещо миг, би заличило споменът от дългият път. Допир със Земята с нежност посявана,  умиването  й от пролетният дъжд, трепет и надежда за облаци без лед,  радостта от лъчите, но и мъката от тях.

Райко ле, милни сино ле,
нали ти майка нарича
сутрина късно да изгряваш,
пу пладне в облак да влиш,

 Жежко става по време на жетва. След туй,  колко още работа и препотяване има докато стане брашното. Не духай, че всичко ще се разпилее подобно както някога са се разпръснали дедите ни (тези, за които е било казано, че ако би били единни щяли да............ уф, изтъркала се е фразата) Сетих се за една приказка „Момче и вятър”. Детето чак на край света било отишло, за да си изисква от Вятъра разпиляното брашно. Но за да не се налага да гоним вятъра, дайте вода и прашинките ще станат неразделни. А после такова  мачкане и биене настава, че всеки гледащ отстрани би си казал: „дано не съм на мястото на тестото” Обстановката е задушевна, но още по... как да нарека, ужасно или интересно става (има два начина на възприемане на събитията) когато дойде второто жежко. Не ме питай тогава. И ето я питката готова да си обиколи нивката. Какво ли ще да е това обикаляне.  Чувствам,  че е нещо много съкровено. Станалият хляб отива да си види зародишчетата, че нещо има да си пошушнат, да си обменят тайни. Но какви. Да бих могла да чуя. Изпеченият хляб отива да се сбогува със... те какви са му деца или съреколтници от едно поколение. Не знам.  Зная само, че нещата които ще си кажат там са животоспасяващи. Готовият хляб, на практика не е вече семе, не би могъл да расте и да се радва на дъжда и слънцето, както някога, за това той отива там за да си спомни началото. А семенцата от своя страна имат нужда да чуят за краят. Но там на нивата ако и двете естества да са твърде различни (в нашите очи само изглеждат различни) те не се бият и укоряват, както например се случва при нас хората. Там всичко е преплетено в едно. Начало и Край, Родител и Дете, едното без другото естество е немислимо да оцелеят. Приказват си там докато дойде времето на раздяла, но точно в това е тайната, че те никога не се разделят. Питката отива да си обиколи нивката, за да сътвори поредната връзка между старо и ново. И така... на всяка следваща година се прибавят към старата нишката нови сплитки. Ако само една година   не се  осъществи срещата между растящите и печените, ще изчезне и миналото и настоящото и хлябът и всички ние. За това думите, които си разменят там са животоспасяващи. Ето я обиколилата нивката си питка, оцеляла от хилядите премеждия, по пътя иде, усещаш че мирише приятно, и  видиш  препечена е коричката.

 Е, как да забравя  пътят на хляба. Сърцето ми не дава да го изхвърля макар и мухлясал да е, ами го изпичам и в черни дни, черните филийки ги оползотворявам.

 Когото отида на супера хлябът си го избирам.  Какви ли не вече няма. Но аз гледам да прилича на едновремешният. Тогава той не се трошеше лесно А сега нещо са го много набухнали, че конкуренцията за надмощие е голяма. Ама хлябът си е хляб независимо дали в него има повече или по малко въздух  Той си е същият хубав, но го предпочитам простичък да е да няма квас от  надути мисли. Предпочитам още да е черен. Така както са желани, черните приятели, които ще ми кажат истината в очите. Живота се асимилира по пълноценно с черното (но не боята която слагат в хляба),  откъдето си набавяш всички необходими витамини.

Най добре е, ако не ни харесва купешкият хляб, да не приказваме против него, ами да си го месим у дома.

 Простете ми, но още веднъж ще  се yсъмня в огнените думи. Случаят е... не е възможно. Ако някой е слаб да не чете, по нататък, че е тежко. Има една жена, бездомна ако поискаш да и дадеш нещо за ядене, тя ще ти каже: „Клетва съм дала повече от човек да не приемам, тъй като се изгавриха с мен и хляба който ми дадоха, намазан беше с ...” тежко ми е да го кажа. В този случай не бих яла и аз, но хлябът си остава в естеството същият не  лош. Лошо е делото, което произлязло от хората.  А продукта с който са мазали не е сам по себе си лош. Даже той ако си отиде на мястото си в земята, би бил много полезен и необходим, би служил за храна на посевите. Да, ако е в корените на порастващият хляб най добре ще е. Но ние хората нарочно или неосъзнато, често объркваме нещата. Обръщаме горното на долу, а долното на горе. Изкарваме нож срещу приятелите си, а с перце галим лошите помисли спрямо тях.

 

 Не,  няма, лош хляб, няма лоши приятели!

дивотията
А това последното ми обра точките. По-тъпо съчинение отдавна не съм чел

дивотията
А това последното ми обра точките. По-тъпо съчинение отдавна не съм чел

дивотията
А това последното ми обра точките. По-тъпо съчинение отдавна не съм чел

Чиба бе анонимко!Поздравления за авторката!

Много истина има в този пост

Много истина има в този пост

Ти журналистче ли си? На кой свят живееш?
Между белия и Добруджа разлика няма. Типов и ръжен ги правят от бяло брашно и боя. И ако знаеш какво слагат в хляба, залък няма да хапнеш.

е баси и тъпото копеле.

събрали ми се 5 щурци, всички МАЙСТОРИ свирци....алооо аудиторията по горе, а вие къде живеете бре, че не знаете че де що има за хапване в Бг/то е МЕНТЬЕ!!МЕНТЕ Е ТА СИ Е ЕБАЛО МАЙКАТА !!!Ми що е така бре байновци, тарикати?кОЙ ГО ПРАВИ МЕНТЕ? И защо ни хранят с такива продукти?Кой какво направи за да не яде такива боклуци...ПРЕД ХЛЯБА ВСИЧКИ СМЕ РАВНИ– така ми викаше дедо едно време, мисля че това е и мисълта на автора...зърното си е зърно,НИЕ ЧОВЕЦИТЕ ГО ПРАВИМ НА ЛЕБО!!!СЕТИ СЕ МИНКЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

...Хляба наш насъщен дай ни днес...
...Хлеб нашъ насущный даждъ намъ днесь...
...Panem nostrum cotidianum da nobis hodie...

ХЛЯБ – свещена дума за един велик народ – българския . Той крие в себе си традициите и обредите на България. Истинският българин трябва да уважава и да се прекланя пред малкото къшейче, което има такова голямо значение за човека. Не трябва да мислим за комата хляб само като за нещо, което ни поддържа живи. Не! Трябва разберем, че той има душа като човека – носи в себе си всички велики, щастливи и тъжни минали и настоящи мигове. Традициите ни живеят в него. Още в миналото, когато посрещали някой, гощавали го с хляб и сол. При раждането на дете се меси пита. На сватбата питата се разчупва от младоженците. Когато човек почине, се замесва пита, на която се прави кръст, защото душата на починалия трябва да стигне до Господ. С хляба идваме на този свят, с хляба преминаваме през него, с хляба и си отиваме. Душата на хляба е всъщност цялата душа на човека!

Нямам село и не си спомням някой специално да ме е обучавал какво е това хляб. Но когато преди 15г. бях студентка и видях едно грозно туристическо хлебче да се валя в краката на студентите , изтощени от дългата опашка и лошат ахрана. Неволно казах - вдигнете го, не е хубаво хляб да е на земята. Вдигнаха го безропотно. Явно невидимите сили за които се пише тук, бяха проговорили. Аз се впечатлих от реакцията им, и сякаш чак тогава твърдо се научих, че наистина хлябът трябва да се почита.

А сега се сещам, че баба ми навремето много ми се караше да не режа хляба наопаки. Бях слабичка и така просто ми беше по-лесно. Но тя беше научена че не бива.Ако вложа и в това магическото му значение, да, така е, не трябва да се изопачава истината.

Много хубаво, Авторке.... Продължавай да ни радваш.

Има много значения тази мъдрост, но всеки да я тълкува, според възможностите си.
Поздрави за текста!:)

да, наистина, няма лош хляб! по естество хлябът е винаги хубав, вкусен, благодатен. когато обаче го развалим по някакъв начин (ако например забравим за него и го оставим да мухляса, или ако го намажем с ...това, което ти е тежко да произнесеш...тогава просто се налага да го изхвърлим и това е горчивата истина...
а приятеля, който ти е дал да ядеш мухлясал хляб или хляб, намазан с....можеш ли да го наречеш приятел? аз все още го наричам така...и сърцето ми плаче за него. няма да спре, докато съм жива!
а относно бездомната жена...тя много страда, докато успее да намери дома си. и накрая се върна в дома на Любимия си...сега е най-щастливата жена на света!
прегръщам те, мила Ванина!
твоя стара приятелка, която не познаваш: Веси.
желая ти само Слънце и...Хубав Хляб!

P:S: някъде прочетох, не помня в постинга ли или в коментарите, за домашно приготвения хляб. абсолютно потвърждавам, от личен опит, че домашният хляб е най-вкусен и най-истински...защото сме го приготвили със собствените си ръце...

обикновено са хора, които познавам. И ако мякой ми даде такава гнусотия, обикновено намазана с лицемерие и лъжа, не ми е Приятел.

http://zvezdichka.blog.bg/viewpost.php?id=241162

Според мен, някой път може някой Приятел да ти даде хляб, но съмненията ти в човека, липсата на доверие и злите мисли да намажат този хляб.

С една дума, хляба винаги е хубав, но човек с глупостите си го намазва с какво ли не.

Ако е с чисто сърце, то тогава и хляба който приема ще е чист.

да, съгласна съм, че проблемът е в човека, когато самият човек не разпознава с какво се храни, когато няма адекватни сетива за различаване на истина от лъжа, на добро от зло, и т н ...затова смятам, че е нужно всеки да успее да развие адекватно сетивата си и да започне да разпознава същностите, а не да се подвежда по "очевидните неща"
поздрави за анонимния и за всички.

better search engine rankings seo submission <a href=http://xrumerservice.org>backlinks checker</a> purchase backlinks