Въпреки че имамъ важна дейность да си направя портфолио, понеже отъ много време ми опяватъ туршия да направя, спанака да сготвя, решихъ да заработя въ кухнята. Всяко нещо приемамъ присърце и винаги подхождам съ радостъ. Веднага се родиха идеи освен зеле да направя и смесена туршия и душата ми литна. Подхванахъ съ трепетъ зарзаватите. И като влезе майка ми... “Ау.. казала ли съмъ азъ да режешъ морковите и чушките!? “Ми само няколко буркана ще направя смесено” “Пакъ щуротии, това е излишно дето правишъ, правиш само което ти е кеф...”  Кеф? Ако работиш безъ кеф по добре да си сложиш воденичен камък и да се хвърлиш в морето. Много вече ми омръзна. Всяка моя инициатива предизвиква конфликтъ. Азъ изчадие адово, все аз най лошата, все азъ безмислени, щурави работи паравя. По съмъ добра и е спокойно да легна и да мра. СТРАХЪ МЕ Е ДА РБОТЯ КОГА СЪМЪ ДО МАЙКА МИ! Нуждая се отъ помощъ, някой да ми помогне да избия страха си. Не мога сама да се справя. Тъкмо се закрепя, и айде пакъ новъ ударъ. Или да отида на друго място да живея. Извинете че на публично споделямъ, но не се вижда на хоризонта близъкъ съ който да споделя и да ми отговори. Нямам никакво общение съ жива душа на Средния святъ, че да се зарадвамъ. Да имам мотивъ да остана на този святъ.Няма кой да ми каже, добра дума че да повярвамъ въ силите които ми е далъ Богъ. И пак сама се изправям и тръгвамъ, не се предавамъ. Ала въ кухнята няма да ида, поне за сега. ЗА ТОВА РОДИТЕЛИ, МОЛЯ ВИ, ВЗЕМЕТЕ ПРИМЕРЪ ОТЪ ГРЕШКАТА НА МОИТЕ РОДИТЕЛИ. ОБЩУВАЙТЕ СЪ ДЕЦАТА СИ ТАКА, ЧЕ ДА ГИ НАКАРТЕ ДА ПОВЯРВАТЪ ВЪ СИЛАТА КОЯ БОГЪ ИМ Е ВЛОЖИЛЪ! АКО ТРЯБВА ДА ИМ ПРАВИТЕ ЗАБЕЛЕЖКА, ПРАВЕТЕ ГО СЪ МЯРКА ТАКА, ЧЕ ДА ИМЪ ДАДЕТЕ ИЗХОДЕНЪ ПЪТЪ, НЕ ДА ГИ ЗАБИВАТЕ ВЪ БЕЗИЗХОДИЦА! И ВИНАГИ ПОРИЦАНИЕТО КОМПЕНСИРАЙТЕ МНОГО СЪ ПОЛОЖИТЕЛНО ОБЩУВАНЕ СЪ ДЕТЕТО! НАСЪРЧАВАЙТЕ ГО! АКО ЛИ НЕ, СЪ ДЕЦАТА ВИ ЩЕ СТАНЕ СЪЩОТО КАКВОТО СЪ МЕНЕ. 42 ГОДИШНА ОЩЕ СЪМЪ ЗАБИТА, НЕ СЪМЪ СИ НАМЕРИЛА МЯСТОТО ВЪ ЖИВОТА, ЗАЩОТО СЪМЪ НЕСИГУРНА И ЖИВЕЯ СЪ СТРАХЪ, ЧЕ КАКВОТО И ДА ПОДЕЙСТВАМ ВСЕ ЛОШО И БЕЗМИСЛЕНО ПРАВЯ.