Вуйчо ми е билъ много буйно дете. Кога е станалъ ученикъ краката му подъ чина непрекъснато шавали и тропали. Но и да не е е буйно детето, някой замислялъ ли се е нормално ли е да го вържешъ отъ толкова малко и ограничишъ движенията му? Колко часа детето учи? Азъ бях отъ 1-ви до 3-ти класъ въ целодневно училище. Около 7-8 учебни часа по 45 минути, което прави към 5-6 астрономически часа на день пълна неподвижность. Ако не броимъ физическото възпитание, значи малкото дете е оковано средно около 5 часа на день. Започвахме отъ 7ч. и следобетъ къмъ 4-5 ч. свършвахме. Имахме голямо междучасие, май 20 минути бе, хранехме се въ столъ, а 1-ви класъ ни слагаха да спиме. Въ междучасията не си почивахъ, бе ми даже стресово, защото съучениците ме биеха, а съученичките ми се сопваха. Понякога ако се отделя съ приятелката си въ голямото междучасие по далечъ отъ училище, или ако успея да прибегна при В клас съ които играехме на приказни игри, успявахъ да си почина за малко. Общо ангажираностьта ни въ училище бе около 9-10 часа презъ делничните дни. Повече отъ един нормален работенъ день. Отъ 4-ти до 7-ми класъ училището ни бе на смени. Едната половина на деня сме на училище, другата у дома подготвяме уроците си и домашните си. Имахме по 5-7 учебни часа, което прави средно по 270минути, разделено на 60 м., равно на 4,5 астрономически часа. Значи средно около 4-5 часа въ училище учимъ и още толкова у дома. Лелееее, това прави къмъ 8-10 часа статично положение, умственъ трудъ. А междучасията дума да не става за почивка. Междучасията се придвижвахме отъ стая въ стая и бе хаосъ. Трудно се разминавахме по стълбищата, мотаемъ се по коридорите съ тежките чанти и питаме се”Коя, коя стая сме?” А като се настаниме въ кабината, отваряме учебниците нещо да прочетем въ последния моментъ, че ще ни изпитватъ. Междучасията бяха стресъ. Тъй че броя цялото време прекарано въ училище като натоварващо, отъ 7 до 13, или отъ 13 до 19 часа прави 6 часа. И още колко часа е учението у дома? Различни деца, някои още въ училище си научавали уроците, други бързо учатъ за 3 часа са готови, а азъ не можехъ и за 6 часа. Ако съмъ първа смяна, следобетъ въ мъчение над учебниците замръквахъ у дома и не можехъ нито да изляза да играя, нито да си творя нещо кое обичамъ да правя, ни майка ми е имало време да ме учи на домакинска работа. Учела съм доста време у дома. Или по точно огъвала съм се на бюрото, просто не можех да се сръдоточа. Мислихъ, мечтаехъ, но уроците не. И въ напрегнатостъ бяхъ, че трябва да уча, но не се получаваше. Ами как да ми е било интересно като съдържанието няма никаква логика, нищо кое да те свържи практически съ Живота. И на всяко изречение, капитализма видиш ли... а социализма... ехееее. И маркс, енгелс, ленин... И толкова увъртяни изречения съ 70 процента чуждици. Как да учишъ? Моите съученици можеха да назубрятъ, без да разбиратъ, но аз исках всяко нещо кое уча да разбирамъ. Та значи а карала съмъ напрегнатъ день средно по12 часа всеки делниченъ день. А когато съм била първа смяна, повече отъ 12 часа. Да кажем средно другите деца да са се натоварвали по по малко, по около 10 часа или в най добрия случай по 7 часа на день. Пак не е нормално за един младъ организъмъ. А какво става въ гимназията? Ох, Лелеее! Въ художественото училище бяхъ запалена и бе ми приятно да рисувамъ. Но наредъ съ преизобилната програма по специалните предмети, трябваше и по общообразователните предмети да се подготвяме. Значи отъ 7 часа (или 8 часа) до 16-17 часа въ училище и следъ което у дома учихъ до към полунощь. Отъ там на сетне рисувахъ, че всеки день имахме задачки по специалните предмети. И най рано, рядко се случваше да легна въ 2 часа. Обикновено към 4 часа, а често се случваше изобщо да не спя, а направо да ида на училище. Отказвам се да броя колко часовъ работен день прави. Азъ въ 8-ми класъ съм я карала почти денонощно. Помня че най успешните ми съученици казваха, че си лягатъ 12-2 часа. Но въ девети класъ се изморихъ. Рисувайки съм заспивала и въ сънно състояние(без никакъвъ споменъ) съм си лягала и завивала въ леглото. Тогава предпочетохъ рисуването да усърдвамъ, а уроците да зарежа. Тогава средно лягахъ към 12-2ч. Но и през цялото следване при по тежки задачи или преди конферансите (представяне на рисунките сътворени презъ срока пред учителска комисия) се случваха нощни бдения.
Та замислял ли се е поне един родитель, естественно ли е училището за детето. Нормално ли е да се гърби по 10 часа и да е ограничено отъ към елементарни движения? Всеки знае че се получаватъ трайни увреждания на гръбнака отъ седене и носене на тежките чанти. Нормално ли е толкова време да товари детето ума си и психиката си? И да кажемъ , че трудътъ е увенчанъ съ успехъ и напредъкъ... Но има ли някаква изобщо ползата отъ тая жертва? Азъ следъ като завършихъ, дипломите отъ средното и отъ висшето ми дадоха предимство да поучителствамъ малко тук и тамъ. Най дълго съм работила като художникъ въ операта и като художник- дизайнер на учебни помагала и илюстровани карти и като художник на декоративни свещи, но на нито едно отъ тези работни места не ми искаха дипломите. Гледаха само какво мога. Още преди да завърша рисувахъ вази и много ги купуваха, но след „демокрацията” хората обедняха и нямаха възможностъ да отделятъ пари за храна за душата и отъ тогава нищо, ни вази ни картини не се продаватъ. Целиятъ ми труд безсъние въ училище е бил напразенъ. Какво научихъ въ училище? Стигнах до извода че трябва да се връщаме на село и да си произвеждаме храната сами, че тя става все по пластмасова по пазара. Хлябътъ става все по гуменъ. Като отхапвашъ залъкъ той се разтяга и съ мъка се откъсва и ако има сиренце на филийката ти се разпръсква. Като че не хлябъ, а дамски чорапогашникъ ядешъ. Като самъ си умесишъ, по хубав става хляба, но брашото отдавана вече не мирише на брашно. Трябва Хора, да се връщаме към простичкия начин на животъ. Но за съжаление наще средни и висши образования не са ни научили на елементарните знания за Живота. Как да земеделстваме, как да чуваме добитъкъ, какъ да си направим елементарни предмети за бита, какъ да си изтъчемъ естествени тъкани, че вълната и памука изчезватъ отъ пазара? Не знаем и как да се разтоварим истински и поразвеселимъ както са правили дедите ни по седянки и хора. Как и по време на работа са прекарвали въ радость. Да, думата РАДЪ е работа „Я РАДимъ” на сръбски е аз работя, ”РАДея” на старобългарски. Едно време радость и работа е било неразделно едно. А сега хората са РАБи - РАБотници, престанали да се радватъ, защото трудът имъ е за робовладелеца, а не за благото на личностьта, семейството и приятелите. Не знаемъ естеството на Живота и ще е много трудно да се върнемъ към него. След като вече е явно че дипломите ни не могатъ да послужатъ за друго освенъ някой студенъ день кога останем безъ токъ да ги изгоримъ, че да се сгреемъ за мигъ. Защо трябва и децата ви родители да минаватъ по вашия абсурденъ пътъ? Защо? Защото така налага обществото ли? Така ни е втълпено че е редно ли? Ние нямаме ли право да мислимъ? Едно време децата са се учили въ естеството имъ, въ равновесие физически трудъ съ умственъ. Момиченцата от малки са сядали край какичките и жените да се учат да ръкоделстватъ, а момченцата край по големите да се учатъ да ваятъ дървото. Всички са се учели отъ малки на историята на Дедите ни закодирана въ песните и хората ни. Децата от малки са били едно съ Земята и Животните. Отъ малки децата са можели да мозатъ и пасатъ добитъците да ги ображдатъ. Не си измислямъ. Тук на село така ми разказватъ хората. Малко 4-5годишно момиченце било и самичко мозяло кравите, че и вързвало коланите за копитцата на раждащото се теленце за да го изтегли. Детето-Чудо. Но всички деца и възрастни въ уменията си са били някога Чудеса. Това е велико, истинското знание кое е самиятъ Животь. За съжаление откъснати сме отъ него. Втълпяваха ни че цивилизацията ни е достигнала върха на развитие, а едно време хората са били на по ниско стъпало. Не! Днесъ лишени отъ истинските знания сме се превърнали въ маймуни. Едно време са имали съвършенни знания и умения как да палятъ Семейни огнища. Момичетата още щомъ имъ дойде цикъла са слагали отличителни везани знаци лазарували са, за да се знае, че вече са достигнали плодовита възрасть и тогава може би са се годяли и към 15 години да са се женели. А днесъ малдежите въ тая възрасть се изучаватъ далечъ от практиката и същината на Живота. Младежите са принудени да живеятъ като монаси и монахини, или пъкъ другата крайностъ, като че са въ публиченъ домъ. Естеството дадено отъ Богъ за създавне на Семейство се гърчи подъ похлупака на наложеното училище и ставатъ случайни връзки, че единъ, че другъ, че трети... огньовете ги палятъ на развей и прахъ и бързо угасватъ. Няма семейни огнища. И какво е на лице? Разни висшисти се размяткваме като свободни електрони, мамили себе си, че сме велики въ прогреса на науката и изкуството, а всъщность нищо не знаемъ. Повечето отъ насъ нямаме семейство, нямаме потомство, нищо, нищо нямаме. Може ли да си вземемъ поука? Малко сте вие родители, малко са скъпоценните Български деца. Защо трябва децата ви да минатъ по грешките на вашия пъть? Редно ли е да хвърлите бисерите си на свинарника-училище? Редно ли е родители да откланяте децата си далечъ отъ естеството на Живота?
Опит за легализирането на гейбраковете –...
В Канада приеха закон, позволяващ да се ...
Петър.
Публикуван: 2015/9/8 16:45 Обновен: 2015/9/8 16:45
Абсолютно съгласен съм!
Образуванието,което предлагат днес в училищата е 90 процента ненужно и безсмислено.Защо?
Попитайте 10 човека на улицата какво са научили от 1 до 12 клас.Осем от тях ще ви кажат:
Азбуката,числата,малко математика,малко правопис,четене,годината 681,малко история и това е.
Всичко друго,което са научили ще е в къщи, или където и да било,но ще са го научили не в училище и по собствена воля.
Тези 12 години съвсем спокойно могат да се вместят в 2-3 години максимум.
И е абсолютно непрактично училището да започва,когато децата са на 7 годишна възраст,а сега и по-рано мисля.
Децата на тази възраст повечето от материала не го усвояват.
Нужни са поне 4 години,за да започнат да пишат и четат гладко.
Тоест вместо да започнат на 7, могат да започнат на 10-11, и за 1 година ще научат тези неща.Защото ще имат капацитет.
На всеки трябва да е ясно,че тази система е измислена от гнусните евреи,за да осакатят децата още,докато са малки.Да ги сложат в рамка.
Примери много,ситуации много.
Аз нямам деца,но съм чувал,че доста хора учат децата си в домашни условия.Това е хиляди пъти по-добре.
Само,ако спечелим Държавата си обратно ще можем да предотвратим тези процеси.Но чифутите май с право ни наричат гои...повечето са такива.Никакво критично мислене.Те дори не искат да се напрегнат,защото така ще развалят рахатлъка си.
Не съм я чел,но сметам да си купя тази книга :
Затъпяване:
Оръжия за масово обезличаване
Анотация:
"Дeцaтa ce пpeвpъщaт в кoшмap зapaди нac – тe зaбoлявaт oт coбcтвeнoтo ни бeзpaзличиe. Hякoи имaт cпocoбнocттa дa ce caмoизлeкyвaт, нo пoвeчeтo - нe. Teзи дeцa ca cбъднaт кoшмap – тe нямaт никaкви жизнeyтвъpждaвaщи интepecи, тe ca cъздaния, oбyчeни дa живeят нa пpиcтъпи oт възбyдa и зaбaвлeниe, peдyвaщи ce c oпити зa изплъзвaнe oт нaкaзaниe. Kapтaтa зa пътя, кoйтo им пpeдcтoи, e пoдвeждaщa. Haй-интepecнoтo в тeзи дeцa ca xилядитe чacoвe, кoитo пpeкapвaт бeз дa изcлeдвaт, бeз дa игpaят, бeз дa тъpcят възмoжнocти зa личнa пeчaлбa, кaтo вмecтo тoвa ce зaнимaвaт дa глeдaт дpyги xopa пo тeлeвизиятa, мyзикaлнитe клипoвe и кoмпютъpнитe игpи".
