-          Защо мамо, хората не виждат, а наричат светлината - тъмнина? 

-         Mълчи мило, че перата ти са черни!

-         Но дали някои биха видели отвъд видимото?

-         Ако биха били и в отвъдното, пак не биха видели, ако нямат очи на сърцето си.

-         Не са ли се родили изначало всички с очи?

-         Сърцата им преизпълнени с образи, са решили, че в тях свършва предела на Вселената. И така те затворени в своя си живот, са изключили възможността за съществуването на друг. Очите им са обърнати само към своето си, а са закърнели, за  Небето.

-         И за това ли мамо са забравили да летят?

-         Да.

-         Е, това не е живот! Аз отивам да им кажа!

-         Мълчи, няма да ти повярват, че перата ти са черни. Опасно е! Върнииии сееее!

 

(И приказката може, ама наистина може да свърши до тук, пък и да свърши, важно е  краят да даде смисъл за началото. Ако не - безсмислена ще е кончината)

 

-         Почакай само да ти кажа!

-         Кажи мамо.

-         Иди, но знай, че за този, който не иска да използва очите си, ако и да влезеш в неговия свят, той и там няма да те види. Ще забележи само, че крилата ти са черни.

-         И какво значение има, че крилата ми са черни.

-         Още ли не знаеш детето ми, че е хвърлена вината върху теб. Забравили са да летят, а мислят, че ти си отнел крилете им. Да не би да унищожат и твоите, ако избереш да летиш в затвореното им пространство. А който копнее, ще види свободния полет.

 

 

 

толкова истински неща
малко са тези,които могат да виждат незримото
за съжаление твърде малко

много ми хареса това с черните пера.

П.

искам да споделя какво открих, във връзка с това, което авторката споделя. от разказа се вижда, че има две страни-"те" и "ние'...-"черните" и "белите"...
видях, че когато хората се разминават във вижданията си, и се делят на черни и бели, неминуемо почват да се съдят, задето са различни. видях, че в това липсва Любовта! просто бива загубена....да, често се сблъскваме с болка, огорчение, недоразумения...конфликти...но ако съдим един друг, задето този отсреща не вижда това, което ние виждаме...резултатът е именно този: убиваме Любовта. затова избрах да не съдя, а да опазя Любовта. защото Любовта изцелява сърцето ми от болката и огорчението, и разширява душата ми...и ме стопля, за да мога и някой друг да стопля ...именно с Любовта!
поздравявам те, приятелко!
с П. не мога да се съглася, дето казва, че й харесва това за черните пера, ...на мен не ми харесва това за черните пера, без значение кой е "набеденият" с черни пера. това може да съм аз, може да си ти. но ако имаме Любовта, няма да има черни пера. и като стана въпрос за пера, има един много стойностен филм..."The Four Feathers"...
поздрави и хубав ден!

за перата имах предвид, че ме кефи където вранчето не се бои от мнението на хората за себе си, а смело тръгва към тях.
Не зная Вие какво сте видели в мнението ми, но явно не сте налучкали.

На толкова мъдра майка не прилича да посява чувство за вина у рожбата "Още ли?! не знаеш детето ми, че е хвърлена вината върху теб..." Тя не разбира ли, че в бъдещите полети на вранчето ще му натежават тези мисли за вина към другите; за неща, които безспорно не е извършило. Колко е несправедливо, и тъжно!:)
Виж загрижеността е друго нещо"Да не би да унищожат и твоите, ако избереш да летиш в затвореното им пространство. " - това вече е наистина майчина любов:)
Сърдечни поздрави!:)

да, явно не съм те разбрала правилно за черните пера, съжалявам...на мен не ми харесва, когато хората се делят на черни и бели, когато едните осъждат другите колко са черни...била съм в това много дълго време и накрая ми натежа, била съм и от двете страни...и в двата варианта съдът носи само смърт!
да, аз също смятам, че вранчето не бива да се бои, дори ако в очите на хората е черно, смятам, че е хубаво всеки да отстоява себе си, дори с риск да бъде презрян, и видян като черен...от останалите...
...моля анонимния да ми пише какво мисли за съда, тъй като аз това вложих при първия си коментар...
поздрави!

ами в повечето случаи има нюанси и доста неща могат да се разглеждат нееднозначно.. но когато става въпрос за сериозни решения, има си поговорка: "Който се опитва да седне между два стола, пада" :)

това е мъдра поговорка, наистина! благодаря!да, за сериозните решения...и аз мисля, че столът трябва да е един!
поздрави.

Ха, ха, от къде го измисли това: "Който се опитва да седне между два стола, пада" :)
Разбира се, че ще паднеш, я опитай се да седнеш МЕЖДУ двата стола. ха ха
Няма начин да не си искал да кажеш: Който се опитва да седне НА два стола....

аз мисля, че е адекватно да се каже между два стола, понеже винаги когато става въпрос за избор, самият избор е между две (или повече) неща...та затова ми беше намясто изразът с "между"...