(Провокирана съм от следният постинг на Баста)

 Днес възприех стъпките на едно ново за мене хоро. Странно. Имах усещането, че някога съм го знаела, и сега всъщност не го учих, а си го припомнях. Припомнях си един древен език на който всички хора се разбират. С повечето човеци с които се бях хванала не съм до толкова близка, че да имам общ език, пък и сама не бих се доверила да споделя с тях най-съкровеното си. Но  когато заиграем... Eх, тогава всички стени падат и ние общуваме на ЕДИН език познат на сърцето. Сигурно някога дедите ни са били единни, следвали са едната дясната посока, което ще рече, че сърцата им се приравнявали към Първият-Водача на хорото. За да има равновесие на моменти посоката се сменя. Тръгваш на ляво и поглеждаш към сърцето си-Вселена, и му нежно говориш, увещаваш „Хайде да идем към Първосъздателят на всички вселени”. И ако то се съгласи, поемаш на дясно по посока на първите. Така се нарежда хорото. Първият не за всяко око е видим, дедите ни също трудно можем да ги видим, защото те са извън нашето земно измерение, но за това пък ето ги дядовците, бабите и родителите ни, батковците и каките ни. Те всички играят преди нас, а след нас се нарежда потомството ни. И ако на някое сърце не му допада този ред, и тръгне в своята си посока... Къса се родовата нишка. За съжаление такова самотно сърце и своя посока няма. То става като перце всред многото ветрове или като самотна звезда, която не знае движи ли се или не тъй като не се намира около нея друго небесно тяло за ориентир.

 И така... хванах се днес на хорото, което дедите ни говорещи на един език някога са играели. Било е Рай, но в един момент както се  разказва в приказките нещо се е случило, нещо лошо. Нашите деди са отвърнали поглед от Първият и всеки си заиграл в своята си посока, всеки се завъртял около своята си вселена непризнавайки ничия друга. Че за тях се е знаело, че били народ многоброен и ако биха били единни... Ех, ех още не сме се поучили от грешката на предците си. Но както в приказките се разказва, че Правдата възтържествува над злото навярно иде вече време когато отново ще заиграем Свещеното хоро и ще  заговорим  на Един език.

 Докато днес учех, всъщност си припомнях хорото, ми идеше да гледам от предният човек за когото бях се хванала с дясната си ръка, но и той не беше си го още припомнил и за това важно бе да погледна към началото на хорото към учителят (ще го нарека възстановителят на родовата памет). Така и за да се сбъдне добрият край на приказката и да наченат добрите времена, нужно е всички да погледнат на Първият.

 Казват, че когато се хванеш на хорото, трябва да си го играеш до край. Много пъти човек допуска следната грешка. Види ли, че предният му в нешо не е съвършен и бърка, било то родител, брат или сестра, се огорчава и решава да смени посоката на движението, следвайки само своето си сърце и наум не му идва, че има и други туптящи сърца, които в слабоста си копнеят да си припомнят стъпките на Живота. И въобще не допуска, че и той прави своите си грешки А би могъл вместо да се пуска от нишката на Живота да продължи като погледне на Първият.

 Дали то ближният ти греши и играейки те е настъпял болезнено, дали видиш пък своята слабост, всичко това няма значение. Хайде, че музиката - езика на сърцето ти те приканва към Първопричината на Живота. ИХУ-У-У!

благодаря, мила, , радвам се, че си я открила - посоката ти към Първият, аз едва сега я откривам, след много лутане. тепърва съм в началото на Пътя...а си въобразявах, че цял живот съм ходила в Него...поздрави.

Написах ти и други коментари днес, защото много ме зарадва проникновеното ти писане. Винаги в него ще има вода за тоя, който не бърза да съди и преценя, а търси мира. Нали беше казано някъде "блажени миротворците"? Нали беше казано някъде "по-добре остани онеправдан"?

Търсиш пътища за оцеляване на Любовта и Приятелството, на Вечното въпреки грижите и кусурите ни... дано пожънеш добър плод от усилията си. Надявам се и всеки, който се вглежда и чете между редовете, ще намира такива пътища и извори, нарисувани с най-нежната четка.

Целувам те.

... към Първия никога не я откриваме сами, а е следствие на опита ни. Така че който "цял живот е мислил, че е ходил в Пътя", може и да е бил прав, а сега да греши.
Понякога намираме пътечка, по-равна и слънчева, по която да се помамим.

Ето както пише тук:
"...Види ли, че предният му в нешо не е съвършен и бърка, било то родител, брат или сестра, се огорчава и решава да смени посоката на движението, следвайки само своето си сърце... "

Вярвам, че ако сме на кръстопът /а нали на всеки се случва да попадне на такъв/ преди да тръгнем нанякъде трябва напълно да заглушим гласа на гордостта.

съгласна съм с анонимния (ми стар приятел), че откриваме Първия в следствие на опита си, личния ни опит. а къде е събран този личен опит, ако не в сърцата ни, в собствените ни сърца. оттам започваме живота си-винаги! но ако не познаваме сърцето си (например аз едва сега почвам да опознавам своето), то тогава за никакъв опит не може да се говори, защото човек, който не познава сърцето си, винаги следва нещо външно, някаква външна Истина, която не може да се свърже със сърцето му (поради непознаването му именно)... тогава ставаме като лунатици, които се въртят около нещо външно, а бягат от собствените си сърца, където е скрит ключът към Истината, към Първия...защото точно в човешкото сърце Всевишният е положил частица от Себе Си-а ние се боим да я открием..не случайно сърцето е образ на Живота-спре ли да бие, настъпва смърт. и не случайно пак сърцето е образ на Любовта-не я ли открием... пак настъпва смърт...хора, нека да намерим Живота и Любовта! а те са в сърцата ни, добре скрити.
поздравявам ви и пожелавам на всички да открием...сърцата си.

когато наистина нечий досегашен живот се оказва пълна празнота и липса на всякакъв опит...
Такива внушения най-често правят някои опасни секти. За да могат по-лесно да манипулират последователите си.

Присъединявам се към мненията на Анономен и Basta.

Човек е длъжен пред себе си да защитава Вярата си...

Обаче човек е длъжен пред себе си и пред Бога и да я обновява,разширява и поддържа нова и жива с всеки удар на сърцето си...

Така Вярата расте,превръща се в Любов,и когато обгърне в себе си цялото Битие,се слива с Бога...

относно сектите, за които говори анонимния, не съм докрай съгласна. защото смятам, че ако някой се е подвел по нещо, което не е дало добър резултат в живота му, отговорността за това е на самия човек. и досегашният му живот се оказва не точно пълна празнота и липса на всякакъв опит, а просто всичко е обърнато в обратна посока-тъй като самият човек е ходил против сърцето си. затова казвам обратна посока... в този смисъл има горчив опит, от който човекът си взема поука, и сменя посоката, започва да се вслушва в сърцето си...поне аз така правя и виждам, че резултатът е добър!
поздрави за всички и слънчев ден!

има една поговорка:"като тругне слух че сестра ти е... ,иди разправяй че нямаш сестра".
странно е хората да не общуват с теб самия, а с нереално твое изображение,наложено по един или друг начин.ужасно е защото нищо не можеш да направиш.всеки вижда не твоята сущност,а това което очаква да види.и наистина го вижда.погледа на човека сътворява...
много се зарадвах когато се запознахме.почувствах близка душа,стремежи и поглед в които виждам и себе си.
но после други ни презапознаха...
от всичко това си извадих една поука:ако трябва да направя нещо за някого,било то да извадя нож или да извадя хляб,ще се доверя само на своите очи.пред мен стои нечий живот и не мога да реша за него през други очи ,освен през моите.дори Господ не иска да гледаме през неговите очи.ако може да гледаме като него ,но през нашите...
без укор,но с болка...nick на basta.