-  Крепост-затвор  ---------  Крепост-защита  +

 Стена, бариера, предел, крепост  –  може би тези думи навяват представата за затвор ограничаващ свободата, правещ невъзможна желаната посока. Но всяко нещо си има полюсите, затова бих погледнала от другата  положителна страна  на същината. Стена-предел между вътрешното пространство в което се образува,  съхранява плода и външното, където са всички онези стихии на безредие, застрашаващи най-ценното. Цветето, зародиша, плода, сърцето, душата, все са тъй нежни, че имат нужда от крепост-защита. Защитено пространство е домът където се пази Свещеното огнище. Древните са имали обичай чрез хороигране да обиколят територията върху която ще построят дома. Така се образувала невидима аура-предел между вътрешния и външен свят, за да не може никоя зла сила да премине. Ризата, и тя имала вълшебна сила за притежателя си. Тя пазела сърцето му от чуждо посегателство. Около четирите й отвора, деколтето, ръкавите и периферията на полите се извезвали  знаци-стражи недопускащи нежелани гости.

Защитата на приятелството

 Често привържениците на делата на тъмнината, се съюзяват, изтъквайки, че са заедно в името на приятелството. Не за този вид приятелство пиша. Има едно друго, Свято приятелство. За него ще разкажа:

 Танцували те, играели хоро в кръг около Святото. Първите били  заловени за последните. Първите времена - слети с последните. Не е познатото ни праволинейно време, а друго, кръгово, безкрайно. В него се съхранява Любовта. И така... Танцували те в посока обратна на сърцето си като на моменти се обръщали на ляво към него за да го попитат: „Ти искаш ли, да се отдадеш на големият кръг, или искаш само около себе си да се въртиш?” И ако отговорът бил положителен... ех, тогава затуптявало в центъра едно Голямо сърце, явявала се светлината му, разпръсвали се лъчите в безкрайността. Но тази светлина била ужасяваща за тъмните сили и те намислили да я изгасят. Духнали... бре не угасва. Въоръжили се и се втурнали, за да я превземат както се завладява крепост, но оръжията им с наближаването на светлината се разтопили и изчезнали. Потърсили дали няма да намерят случайно пролука, но свещеният танц бил образувал стена - безотказна защита. Тогава един от представителите на тъмните сили, който бил много можещ и хитър (той някога е черпил енергия от лъчите, но отпосле решил, че ще свети сам и така постепенно светлината му угаснала) казал: „Трябва да принудим чрез измама сами хората да отворят кръга. Но това ще направя аз, достатъчно е да измамя поне един. Вие гледайте и щом се пропука стената проникнете.” Престорил се на добър търговец и отишъл да им говори на светещите човеци „Продавам всевиждащи очи, по-превъзходни от вашите, взорът им стига дори и до най-отдалечената точка на безкрая. Какво ще струват ли, не искам много, давам превъзходни очи за обикновените ви. Та нали вашите не струват колкото тези, които ви предлагам.” Намерили се един или повече, не знам колко хора били, които си продали очите. В замяна получили чуждите, а те били очите на хитрият. И така тези, които били заменили очите си изведнъж изпитали силно дразнение от светлината и започнали да виждат на светлината като, че е тъмнина, а приятелите  си - грозни. Залюлели се сърцата им преизпълнени с лоши мисли спрямо близките си. Разтърсила се стената както при земетръс, последствие на което от всеки камък на крепостта се отронило по нещо ценно, и така всеки човек загубвайки част от себе си приел някакъв недостатък и слабост. На мястото на загубите се появили рани. Магическата сила на танца се отслабила, но не съвсем. Светлината с една идея намаляла, но продължила да дразни силите на мрака. Тогава хитрият отишъл повторно към човеците на светлината и им предложил „превъзходни” усти като поискал да вземе техните. Някои хора с разклатени сърца си продали истинските усти, с които до този момент благославяли. С чуждите те наченали да изливат оплакванията си спрямо най-близките си. А такива думи били отровни и заразни. Който ги чуел, ако им повярвал, губил своите си очи и уста и ставал като заразителите си. Заразените се размножили. Говорейки за слабостите на приятелите си те изложили раните им на показ. А силите на мрака това и чакали, хвърлили сол на незащитената плът. От болезнеността танца-крепост този път така се разтресъл, че се появили пукнатини между вече отдалечилите се сърца. Танцуващите не играели вече толкова близо един до друг. Светлинната енергия изтекла през пролуките и Любовта си отишла. От тогава тя търси своето ново място, Нова крепост, там където биха я оценили и съхранили там ще живее тя. Там й е домът.

 А какво станало с човеците от старата крепост ли. Преминали те от към страната на мрака. И приказката и времето щяло да свърши до тук, ако все пак не биха се намерили малцина оцелели. Малко били хората, които воювали, за да запазят и съхранят истинските си очи и уста. И така сърцата им защитени от Истината се съхранили. Те са части от Новата крепост, те са от светлината, която ще обхване  безкрайността. В техните очи всичко е красиво. Красотата я виждат дори и във враговете си. Те чрез погледът си и чрез Святата песен  ще изцелят недостатъците и осолените рани, ще се затворят, ще се възвърнат отново към светлината мнозина, ще се трансформират силите на мрака в СВЕТЛИНА. И тъмнина няма да има вече.